Информация за пазара на труда в трансграничната зона Румъния - България

1. Общи сведения за безработицата и заетостта в трансграничния регион Румъния - България

Безработицата в областите от румънската част на трансграничния регион е по-ниска от безработицата в съответните области на България. По последни данни (за юни 2019 г.) най-ниска сред българските области е безработицата в Добрич (5.3%), а най-висока – в Монтана (12%). Рекордьори от румънска страна са Констанца с най-ниска безработица (1.9%) и Долж– с най-висока (6.9%).

Повечето български области рязко променят посоката или темпа на безработица почти всяка година, докато за румънските области този процес е по-плавен. Добрич (5.3%), Велико Търново (5.4%) и Русе (5.7%) са с коефициент на безработица, който е по-нисък от средния за страната (5.8%). Коефициентът на безработица в Русе е около средния за страната. Всички останали български гранични области са с по-висока безработица.

При румънските области не се наблюдават такива големи амплитуди в нивото на безработица през различните години, както при българските. Разликите между отделните области също са по-малки, отколкото в България. Констанца (с 1.9%) и Гюргево (2.2%) имат по-нисък коефициент на безработица от средния за страната (3%). Най-висока е безработицата в област Долж (6.9%).

По-голямата част от българските трансгранични области имат коефициент на заетост, който е по-нисък от средния за страната (67.7%). Единствено Русе има същата стойност.

Почти всички румънски трансгранични области имат по-нисък от средния коефициент на заетост за страната за 2018 г. (68.7%). Телеорман има същата стойност.

2. Нива на трудовите възнаграждения в България и Румъния

Средната месечна работна заплата в България през юни 2019 г. е 1253 лв. (640.66 евро), а в Румъния - 5127 леи (1079 евро) по данни на националните статистически институти. И в двете съседни държави най-високо е заплащането в ИТ-сектора, където има непрекъснат глад за специалисти, а най-ниско в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“.

В България за м. юни 2019 г. най-високи заплати се отчитат още в сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти" (3274 лв. или 1674 евро), сектор „Финансови и застрахователни дейности“ (2096 лв. или 1071.68 евро) и сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ (2072 лв. или 1059.41 евро).

В България най-високо е заплащането на труда в София, като само там се регистрират нива над средните за страната. Най-ниски са заплатите в областите Видин (част от трансграничния регион), Благоевград и Кюстендил.

В Румъния най-високо е заплащането на труда в Букурещ, следвано от това в Клуж, Илфов и Сибиу. Средната нетна заплата се е  увеличила най-много в Арджеш, което най-вероятно се дължи на заетостта в сектора на автомобилното оборудване и части. Най-ниски са заплатите в регионите Телеорман (част от трансграничния регион), Яломица, Браила и Харгита.

Таблицата отразява нивата на заплащане в трансграничния регион за м. юни 2019 г. в сравнение със средните за страната и най-високите, отчетени в столиците на двете държави.

Информация за най-търсените професии

1. Търсени професии в България

• Квалифицирани работници (заварчици, дърводелци, зидари, механици и т.н.);
• Инженери;
• Персонал в сферата на търговията, хотелиерството и ресторантьорството;
• Шивачи;
• Шофьори, куриери;
• Лекари, други здравни работници;
• Учители;
• Работници, оператори на специализирани машини;
• ИТ специалисти;
• Строителни работници.

2. Търсени професии в Румъния

• Неквалифицирани работници в преработващата промишленост;
• Персонал в сферата на търговията;
• ИТ специалисти;
• Неквалифицирани работници в строителството;
• Шофьори;
• Заварчици, механици и др. за производството;
• Складови работници;
• Шивачи.

3. Информация за нагласите и очакванията при трудова мобилност

Ние от Агенция „Виза“ направихме изследване (2017 г.) на потребностите на българския и румънския бизнес от кадри и нагласите на компаниите за трансгранична трудова мобилност, като се допитахме до 150 фирми, и достигнахме до следните основни изводи:

• Както българските, така и румънските компании от трансграничния регион са като цяло оптимисти за развитието на своя бизнес; 60-70% от тях предвиждат да наемат нови хора.
• Българските компании са по-активни на румънския пазар, но са песимистично настроени относно перспективата част от кадрите им да бъдат от Румъния. Румънските компании приемат по-добре възможността да наемат български служители.
• Близо 85% от анкетираните и от двете държави не познават условията, при които могат да наемат на работа граждани от другата страна на Дунав.
• Основните пречки пред наемането на чужди граждани (съотв. българи/румънци) са езиковата бариера, трудното намиране на подходящи кадри и високите очаквания за заплащането.
• Румънските и българските компании имат нужда от консултации за намиране на подходящи кадри, от информация за законовите процедури, от специализирани обучителни курсове.
• Най-търсени на пазара и в България, и в Румъния са: търговски работници, шофьори, шивачи, инженери, заварчици, механици, строителни работници, ИТ специалисти. 
• Опит, умения, квалификация и владеене на езика са сред основните изисквания към потенциалните кандидати за работа от съседната държава. За румънските фирми е важно и наличието на държавна помощ.

С пълния текст на изследването можете да се запознаете ТУК.